„ЗВЕЗДА”
Иван Петрович Мятлев (1796-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЕЗДА
Звезда, прощавай! Идва сън,
че се разделяме жалея,
с теб свикнах да мечтая вън,
а днес с мечтите си живея.
Дали сънят ще ме дари
в мираж измамен с радост светла?
Не, той без плам ще претвори
в сърцето дневните несрети.
А ти, звезда вълшебна, ти
сияеш горе неизменно,
сърцето тъжно с теб блести,
напомняш дни благословени.
И там, където светиш ти,
желанията си раздавам,
да сбъдна моите мечти...
Довиждане! Звезда, прощавай!
Ударения
ЗВЕЗДА
ЗвездА, проштАвай! Идва сЪн,
че се раздЕляме жалЕя,
с теб свИкнах да мечтАя вЪн,
а днЕс с мечтИте си живЕя.
ДалИ сънЯт ште ме дарИ
в мирАж измАмен с рАдост свЕтла?
Не, тОй без плАм ште претворИ
в сърцЕто днЕвните несрЕти.
А тИ, звездА вълшЕбна, тИ
сиЯеш гОре неизмЕнно,
сърцЕто тЪжно с тЕб блестИ,
напОмняш днИ благословЕни.
И тАм, къдЕто свЕтиш тИ,
желАнията си раздАвам,
да сбЪдна мОите мечтИ...
ДовИждане! ЗвездА, проштАвай!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Мятлев
ЗВЕЗДА
Звезда, прости! – пора мне спать,
Но жаль расстаться мне с тобою,
С тобою я привык мечтать,
А я теперь живу мечтою.
И даст ли мне тревожный
Отраду ложного виденья?
Нет, чаще повторяет он
Дневные сердцу впечатленья.
А ты, волшебная звезда,
Неизменимая, сияешь,
Ты сердцу грустному всегда
О лучших днях напоминаешь.
И к небу там, где светишь ты,
Мои стремятся все желанья,
Мои там сбудутся мечты...
Звезда, прости же. До свиданья!